подбя̀гвам, -аш, несв.; подбя̀гна, подбèгнеш, мин. св. подбя̀гнах, св., непрех. Бягам с кратки прекъсвания. Тя усети някаква тежест зад себе си и ту се спираше в недоумение, ту подплашено подбягваше напред. И. Волен. Някои от овцете помърдваха уши, други, малко поуплашени, се скупчваха в един ъгъл, трети тупваха с крака и подбягваха към оградата на яловината. Кр. Григоров.
|