подвзèмам и подвзѝмам, -аш, несв.; подвзèма, -еш, мин. св. подвзèх, прич. мин. страд. подвзèт, св., прех. Диал. 1. Започвам бавно, постепенно да върша нещо. Момите тихо подвземат песен... Иху... от време на време подвикват немирните ергени. Ц. Церковски. || Започвам отново нещо, което съм прекъснал за малко, за кратко време; подхващам. Гладстон е говорил глупости, каза черноокият момък и подвзе пак прекъснатия си разказ. Вазов. Сартуна се спусна към него, целуна го звучно и бързо пак подвзе играта си. Вазов. Войводата каза самата истина, царю, – подвзе тихо Теодосий. – Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Възприемам и продължавам нещо започнато от друг; подемам. Татко Пиер подхвърли идеята съвсем предпазливо, а Зара я подвзе веднага. Дим. Димов. Тогава Дикий Барин ревна „ура“ и хилядите гърла го подвзеха. Вазов. 3. Диал. Шегувам се, подигравам се, присмивам се. По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подвзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Вазов. Подвзеха го на смях. подвземам се, подвзема се страд. Викът „Шуми Марица“ се подвзе и от други присъстващи. Вазов.
|