подвѝвам, -аш, несв.; подвѝя, -ѝеш, мин. св. подвѝх, прич. мин. страд. подвѝт, св., прех. 1. Свивам, прегъвам, прибирам под нещо. Аз седнах на един камък, а той подви крак и приседна на земята. Мих. Георгиев. Той завърши замислен, като че говореше на себе си, и подви нозе под столчето. Ем. Станев. „Чиба – на мястото си!“ Шарко си подви опашката и, като отиде пра хамбара, легна си. Цани Гинчев. 2. Превивам на две, свивам, подгъвам. Той с наслада гледаше прелестните чевръсти движения на ръцете ѝ, с които сръчно разгръщаше и подвиваше вестника. Вазов. Като подвиха (елените) предните си крака и наведоха глава, противниците се втурнаха едновременно един срещу друг. Ем. Станев. 3. Завивам, засуквам. Той е подвил мустаци нагоре, върти очи насам-нататък. Д. Немиров. Весело и юначно гледаха очите им: кой сучеше дългите си въси напук на жара и на неприятелите, кой подвиваше ръкава на десницата си. Ст. Загорчинов. 4. Диал. Превивам клонче и го заравям в земята да пусне корен, за да го пресадя. Първан отиде на лозето да подвие и да подреже някои лози. Каравелов. 5. Диал. Скопявам по особен начин мъжко животно, като превивам тестикулите му. Оная година подвиха без мене пет жребета, ама две се повредиха. Цани Гинчев. подвивам се, подвия се страд. Отмалял от радост, дядо Генко едва можа да слезе по стъпалата. Краката му се подвиваха като на пиян. Ст. Ц. Даскалов. □ Не подвивам крак (нозе) (разг.) – не сядам да си почина никак, непрекъснато съм зает с много работа. Работеше по цял ден, не подвиваше крак, но в движенията и походката ѝ нямаше предишната пъргавина и сила. Г. Караславов. Подвивам врат (диал.) – покорявам се, усмирявам се. Койка уж беше подвила врат пред бащина воля. П. Ю. Тодоров. Подвивам си опашката (разг.) – уплашвам се и се смирявам. Щом някой вдигне глава – разстрел! Като разберат, че тука пипа, тъй да се каже, твърда ръка, ще си подвият опашките. М. Марчевски.
|