пòдвиг, мн. -зи, м. 1. Самоотвержена героична постъпка, извършвана при особено тежки и изключителни обстоятелства. Напред! И все напред! Към подвизи и слава! / На робство и на гнет последний ден настава! П. П. Славейков. О, как да възпея народния подвиг, / борбите юначни, безумната смелост / и лютите рани. Ем. п. Димитров. И той хвърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бденето плод. Вазов. Извършвам подвиг. Тежък подвиг. Опасен подвиг. Бойни подвизи. Трудов подвиг. 2. Разг. Ирон. Отрицателна проява; провинение, безчинство. В яростта си той даде воля на грабителските наклонности на момчетата... В такива подвизи дружината прекара двайсетина дена. Вазов. Честно казано, Дако не можеше да се похвали с никакъв донжуански подвиг. Г. Райчев.
|