подвѝжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който може да бъде движен, преместван. Отсам третата кула скалата бе пресечена и отгоре ѝ направен подвижният мост, за да се запрени или допусне входът на Царевец, според нуждата. Вазов. В парахода имаше грижа и за бебетата. За тях имаше подвижни кошчета на колела. Г. Белев. Подвижна стълба. Подвижни работилница. Подвижно кино. Подвижна кухня. Подвижна изложба. 2. Който е лек, пъргав в движенията си. Той надуваше здраво гайдата и сам лек и подвижен, тичаше пред всички из хорото и подскачаше с играчите. Н. п. Филипов. Тя беше по природа дребничка, слабичка, но подвижна като гумена топка. Г. Райчев. 3. Прен. Който може лесно да се изменя в зависимост от околната среда и условия; жив, гъвкав. Подвижен ум. Под виж на натура. || Който често променя своето изражение. Изражението на това до немай-къде подвижно лице се менеше всеки миг. Йовков.
|