подвѝжник, мн. -ци, м. Църк. Човек, който извършва религиозни подвизи; аскет. Старецът предчувстваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгата не само ще бъде достоен негов заместник, а велик подвижник, ще прослави с името си техния малък и беден манастир. Йовков. От невръстни години... не мислех ни за игри, ни за пакости, а само за това – да порасна и да стана подвижник и служител божий. Ст. Загорчинов.
|