подвѝквам, -аш, несв.; подвѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. 1. Диал. Извиквам. Старата Глаушица се отправи към вратата с непривично бързи стъпки, но Ния тихо подвикна след нея: – Майко, чакай. Дим. Талев. Някъде от дъното командирът загрижено подвикна: – Хайде, хайде, момчета, не се бавете. Вежинов. Янке, Янке, – подвикна тя гузно и плахо, – чакайте ме заедно да вървим. Елин Пелин. 2. Само несв. Викам от време на време. Момите тихо подвземат песен... – Иху... – от време на време подвикват немирните ергени. Ц. Церковски. Хайде, Сивушке, хайде, мила! – подвиква Боне и със страх гледа как кравата му все повече се уморява и губи сили. Елин Пелин. По синорите подвикваше пъдпъдък. Елин Пелин. 3. Диал. Скарвам се на някого; нахоквам. Майка ѝ се зададе откъм вратника със сито в ръка. Още отдалече ѝ подвикна: – Дала си ситото по махалата, а не се сещаш да го прибереш. К. Петканов. Защо се толкова забави, бре? – подвикна някак грубо и сърдито офицерът. Влайков.
|