подвя̀вам, -аш, несв.; подвèя, -èеш, мин. св. подвя̀х, прич. мин. св. деят. подвя̀л, -а, -о, мн. подвèли, св., непрех. и прех. 1. Вея, духам под нещо. Дим напълни малката ниска стая, която изглеждаше изоставена отколе: от вратата подвяваше, а на няколко места от тавана канеше дъжд. Ст. Загорчинов. 2. Вея, развявам нещо откъм долния му край. Вънка ги забръска ситен есенен дъжд, вятърът подвя клашниците им. Ст. Загорчинов. Вятърът леко подвява белите кърпи на девойките. подвявам се, подвея се страд.
|