подгòнвам, -аш, несв.; подгòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Спускам се, затичвам се да гоня някого; погвам. Кума Лиса взела да рови из шумата. Кучето изскочило и н подгонило. Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони – най-после стигнала до дупката си и се скрила. Ран Босилек. Тя се впусна да бяга към реката и извика за помощ. Стоян я подгони като луд. К. Петканов. Никола се хвърля изведнъж върху него, но не успява да го хване и го подгонва. Йовков. || Накарвам някого да бяга, да тича. Сенеберлията се качи на каруцата си и подгони сивите си коне. Йовков. Говедарите... си викаха, забираха закъснелите говеда и ги насочваха по широкия път. Милена, за да не остане назад, подгони добитъка. К. Петканов. Какво те е подгонило в този мъгла? – попита дядо Ройо. – Защо не спиш? – Не бия тъмнилото от добро. Загубих си добичето. А. Каралийчев. 2. Прен. Почвам да преследвам някого. За дълго той не е могъл да се задържи тука. Кога полицията го е подгонила, кога нуждата. Кр. Кюлявков. Стана ми ясно, че тоя човек не ще да е случаен, макар да не разправяше много за личните си преживелици. А като ме подгониха и напуснах училището, от време на време поддържах връзки с него. Кр. Григоров. подгонвам се, подгоня се страд. и взаим.
|