поддàвам се, -аш се, несв.; поддàм се, поддадèш се, мин. св. поддàдох се, прич. мин. св. деят. поддàл се, св., непрех. 1. Не оказвам съпротива, отстъпвам пред някого или пред нещо; предавам се. Ала скръбта е враг – и той настъпва, / когато наште слабости открий. / Не се поддавайте! Бъдете воин! / Бъдете твърд в борбата със врага! Хр. Радевски. Ния не се боеше от свекърва си и не ѝ се поддаваше. Дим. Талев. Въпреки ужасните болки по цялото тяло, самочувствието му се върна и той изпита радост, че до този момент не беше се поддал, бе устоял на мъченията. Дим. Ангелов. Поддавам се на натиска. || Отстъпвам пред някакви предложения, увещания, молби; съгласявам се, скланям. Нищо да не признае, да държи само на това, че Росинка не се е поддала на увещанията му и не желае да се откаже от комунистическите си убеждения. Дим. Ангелов. 2. Изпадам под влияние на нещо. Защо се поддаде на личното отмъщение? Защо заповяда това нападение? Защо пожертва най-добрите си хора? Дим. Димов. Обхванати от паника, хората се бяха поддали на стадното чувство – струваше им се по-безопасно в присъствието на другите. Г. Белев. Поддавам се на страх. Поддавам се на паника. Поддавам се на провокация. 3. Не издържам напор, натиск: огъвам се. Той се напрягаше да приплете един дебел... прът, но прътът не се поддаваше. И. Волен. Вратата се поддаде на ударите на брадвата. 4. Прен. Книж. Давам възможност за нещо; податлив съм. Меката влажна пръст не се поддаваше на мотиката, на ръцете ѝ. Дим. Талев. Има валежи, които поради самото си естество не се поддават на измерване. П. Делирадев. Мъчно се поддава на характеристика. □ Поддава ми се (разг.) – лесно се справям с нещо; отдава ми се. Аз сам виждах, че изкуството да рисувам ми се поддава най-много и това ме много ласкаеше. Д. Немиров.
|