подèмам, -аш, несв.; подèма, -еш, мин. св. подèх, прич. мин. страд. подèт. св., прех. 1. Започвам незабелязано, неусетно да правя нещо; подхващам. Неочаквано кавалът на Дамян поде ръченица. Йовков. Прелитат врани, тъмен глъч подели, / еднички гости нам през зимни дни. Ем. п. Димитров. Далече, далече нейде дружни момински гласове излеко бяха подели жетварска песен. Елин Пелин. Подемам почин. 2. Подхващам нещо, започнато от другиго и продължавам да го върша (песен, разказ и др.). Зачуха се неясни викове. Тия, що бяха по-близко, ги подеха: – Отстъпникът! Отстъпникът! Ст. Загорчинов. Ала още в зори денят подема пак своя ритъм на спокоен и упорит труд. К. Константинов. „Пожар! Хей, огън!“ викна някой там. / „Пожар!“ подемат гласове в тъмата. К. Христов. 3. Издигам, възвишавам. Рядко, много рядко до сега бях усещал това увлечение, тоя могъщ дух, който подема, възпламенява и тласка напред многобройните маси. Йовков. подемам се, подема се страд. □ Подемам път – тръгвам на път, поемам път. И слънцето поде своя висок път и полето светна от божествена радост. Елин Пелин.
|