подивя̀вам, -аш, несв.; подивèя, -èеш, мин. св. подивя̀х, прич. мин. св. деят. подивя̀л, -а, -о, мн. подивèли, св., непрех. Придобивам навици на див, ставам като див. Селото беше напуснато от хората и тая кучета се скитаха из полето подивели и люти като вълци. Йовков. Ние бяхме забравили за света, за политиката, за цивилизацията през това вратоломно пътешествие из дивотиите и бяхме подивели даже. Вазов. Човек може да подивее в тия села. Йовков.
|