подѝр. Разг. 1. Предл. След. И Соколов хукна като стрела подир него. Вазов. Стоян, стигнал ерген, ходеше подир овцете и не бързаше да се жени. К. Петканов. Файтонът затрещя подир тях. Вазов. Изминахме Златица и подир малко стигнахме и в Пирдоп. Влайков. Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Елин Пелин. Късно подир обяд Чубрата... излезе на улицата. Йовков. Подир малко той въведе две заптиета. Вазов. 2. Нареч. Диал. За време – след това, после; подире, сетне. Да върви мало-голямо, / за здраве да се люлее, – / подир ще иде Добринка, / на люлки ще се покачи. Нар. пес. Напред прескочи, та подир се хвали. Погов. Ходи където ходи, лисицата най-подир достига на кожухарина на дюгеня. Погов.
|