подѝрвам, -аш, несв.; подѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Потърсвам. Тогава подириха в планината заслон и скривалище за семействата. Вазов. Велика подири с очи децата си, но, като не ги забеляза, извика им. К. Петканов. Мислеше все за тая случка, която беше го накарала да подири убежище в манастира. Йовков. 2. Рядко. Тръгвам подир някого; сподирям, последвам. Той хукна, гладната глутница бързешката го подири. Вазов. Кардашев се застъпваше за своето си куче, което го бе подирило от дома, без да забележи той. Вазов. Какво дирите в къщата ми, чумата да ви подири! Ние хайдути ли сме! Елин Пелин.
|