подѝре. 1. Предл. Разг. За място, придружен с кратките дателни форми на личните местоимения – след; подир. Ваша милост вървете напред, аз подире ви, казва вежливо бай Ганьо. Ал. Константинов. Ковачът погледна подире му, все тъй усмихнат и... влезе вътре. Йовков. Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Елин Пелин. Любовта влачи подире си страданията. Вазов. 2. Диал. Нареч. За време – след това, после; подир. Рекла е, ще си поиграе с него, подире да има да се хвали на другарки и те да се смеят на ума му. П. Ю. Тодоров.
|