подѝрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. 1. Който се намира или става след това, подир; послешен, заден. Всички други интереси останаха на подирен план в мислите му. Вазов. Туй, дето го разказа Цвятко, то е по-подирна работа. Ал. Константинов. 2. Последен. И вдовицата полага най-подирна си лепта. Вазов.
|