подкàнвам, -аш, несв.; подкàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Припомням, подсещам отново. Хайде, Велко – подкани пак една от по-старите жени, – тебе ти се пада да благословиш трапезата. Велко пръв се прекръсти и обедът започна. Дим. Талев. 2. Каня, карам някого да направи нещо. И комисионерът тичаше от склад на склад, бягаше по шлеповете, подканваше да се бърза. П. Спасов. Лазар подканваше жена си да си направи някоя нова дреха, да поизлезе някъде. Дим. Талев. Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песня, да дойде сърце на място – подкани ги Цанко. Вазов. подканвам се, подканя се страд. и взаим.
|