подкàрвам, -аш, несв.; подкàрам, -аш, св., прех. 1. Накарвам да тръгне, започвам да карам. Момците нададоха весели викове и подкараха лодката към брега. Елин Пелин. Неколцина конници, както приказваха, подкараха незабелязано конете си нагоре. Ст. Загорчинов. Тримата другари прибраха добитъка и го подкараха надолу към селото. И. Волен. 2. Диал. Започвам, подхващам. Подкарала бе (Катерина) дванайсетата си година и Султана не и прощаваше нито една волност. Дим. Талев. Усмихваше се на някаква хубава мисъл, която го обзе, и подкара нещо като песен. Елин Пелин. 3. Рядко. За растение, косми – пониквам, покарвам. Тревата наново подкара из голите вече хармани. К. Петканов. Ожулената му (на вълка) козина подкара отново и скри старите рани. Орлин Василев. подкарвам се, подкарам се страд.
|