|
подкàчам2, -аш, несв.; подкачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Шегувам се, закачам се с някого. Цяла есен мина, Косьо се крие и от другари, и от моми – кой дето го види, само го подкача. П. Ю. Тодоров. Донка нехайно взе да разправя как се шегували с бае ѝ Ненка, как го подкачали момите. Влайков. || Подхвърлям някому дума за нещо, обикн. със заобикалки. Ще го годяваме, ами немà така ще да седи. Леля Гана все му дума. И мама го подкача. Влайков. Нищо не ми е казвал, мамо, – отвръщаше Севда тихо и тъжно... – Подкачи го... тъй... не направо, виж да му найдеш сгодата. Г. Караславов. подкачам се, подкача се страд.
подкàчам2, -аш, несв.; подкачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Започвам. Когато Минчо подкачи тая работа, не вярвах, че ще излезе нещо от нея. Г. Караславов. Сега слушай хубаво, какво те питаме, – подкачи Цачко чорбаджи. Вазов. И Лазар отново подкачи борбата срещу народните врагове. Дим. Талев. подкачам се, подкача се страд.
|