подклàждам, -аш, несв.; подкладя̀, -èш, мин. св. подклàдох, прич. мин. св. деят. подклàл. св., прех. 1. Подпалвам, запалвам (огън, печка, огнище и др.). Райка, щом сложи стомната в пруста и медника на водника, бързо подкладе огъня. Влайков. Нащрек беше и старата. До някое си време подклажда огнището, за да топли ястията, но най-сетне клюмна и тя. Г. Караславов. 2. Прен. Подбуждам, подстрекавам. Тайно миналите към Светослава боляри открито сега поддържаха и подклаждаха негодуванието против Смилеца. Вазов. Огнянов разбра, че ходжата трябва да държи проповед, за да подкладе още фанатизма на тия свирепи тълпи. Вазов. подклаждам се, подклада се страд.
|