|
подкòва ж. 1. Дъговидно плоско желязо, което заковават върху копитата на впрегатен добитък. По калдъръмените улици защракаха подковите на лудите кърджалийски коне. Йовков. Конете тропаха по каменния друм, изпод подковите им изхвърчаха искри. Ст. Загорчинов. Конска подкова. Волска подкова. 2. Остар. Налче.
подковà. Вж. подковавам.
|