подковàн, -а, -о, прил. 1. Прич. мин. страд. от подковà. Близо до тях бяха изправени дългите им дрянови криваци, подковани отдолу с желязо. Йовков. 2. Като прил. – който са подковали. Той с нетърпение очакваше да доведат подкованите коне. Вазов. Отдолу идеше познатият шум от щаба – звън на телефон, стъпки от подковани ботуши. Дим. Димов. Снегът скърца ядосано под подкованите обувки. А. Каменова. От планина слиза, мамо, младо овчарче, на рамо си носи, мамо, подкован кривак. Нар. пес. || Публиц. Който политически е добре подготвен.
|