подкопàвам, -аш, несв.; подкопàя, -àеш, мин. св. подкопàх, св., прех. 1. Копая нещо откъм долната му страна; подравям, подривам. Както една река подкопава и руши някой от бреговете си, тъй от години вече сеновчани подядоха земята на чифлика. Йовков. 2. Прен. Разрушавам основите на нещо, оронвам. Нещо бе подкопало неуязвимата ѝ досега красота. Лицето ѝ бе восъчнобледо, очите – хлътнали, погледът – угаснал. Дим. Димов. Друго тровеше и подкопаваше силите на Юрталана: той виждаше, че Пеньо си плете кошницата, подсмива се и чака. Г. Караславов. подкопавам се, подкопая се страд.
|