подкося̀вам, -аш, несв.; подкося̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Отнемам силите, устойчивостта (на крака). Момичето не чува какво се говори. Само отделни думи ѝ подкосяват краката. Тя се хваща за крехките клоне на храста, за да не се залюлее. А. Каменова. Вървенето... става трудно, умората подкосява нозете ми. Вазов.
|