подкỳпвам, -аш, несв.; подкỳпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Давам подкуп. Тия документи изобличаваха еднакво както продажните души на подкупените, така и оня, който ги подкупваше, за да уголемява печалбите си. Дим. Димов. Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. Смирненски. || Давам пари на някого да извърши престъпление. Аз подкупих хора да убият шурея ми Иван. Г. Райчев. 2. Прен. Примамвам, привличам. Зад нейното бяло и чисто лице, зад нейните сладки думи прозираше друго нещо, което те облъхва с една особена топлота, което те привлича и подкупва. Влайков. В смеха ѝ имаше нещо, което подкупваше, което създаваше настроение на компанията. Г. Белев. Приятната му външност неволно подкупваше. Йовков. подкупвам се, подкупя се страд.
|