подлàвям, -яш, несв.; подловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. 1. Хващам, улавям нещо, обикн. откъм долната му страна. В песента заслушани, в захлас / един е на ръка подпрял чело грижливо, друг, подловил мустак, с два пръста го увива. П. П. Славейков. 2. Подхващам, подземам, започвам (песен, реч и др.). Буйна реч отвсъде подловиха сега един през друг. П. П. Славейков. Най-после насред стаята застава / и ядовитата си реч подлавя. К. Христов. Есенният вятър шепнеше в градината, подлавяше мислите им и ги разнасяше из запустялото поле. К. Петканов.
|