подлàгам, -аш, несв.; подлòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, турям отдолу. Тя тичаше след свекъра си, възглавници му подлагаше, чисти ризи му поднасяше, усмихваше се. Г. Караславов. Нона легна в тревата, подложи ръцете си под главата си и се загледа. Йовков. Като подложи гърнето с една ръка под вимето на кравата, ще вземе с другата ръка да дои. Влайков. 2. Подавам, давам, предлагам някому нещо. Ще гледаш да подложиш повечко сенце на воловците. Мих. Георгиев. 3. Книж. В съчетание с предлога на и отвл. същ. означава, че се върши това, което изразява съществителното име, напр. подлагам на критика – критикувам; подлагам на унищожение – унищожавам; подлагам на операция – оперирам и пр. Разбрах на какви нови изтезания подлагаха тия нещастници, за да ги принудят навярно да направят признания. Величков. Но когато същият вестник съобщаваше за успехите на Любобратича, никому не скимна да подложи на съмнение достоверността им. Вазов. подлагам се, подложа се възвр. и страд. □ Подлагам врат – оставям се да ме използват и грабят. Подлагам гръб – докарвам се, умилквам се, подмазвам се. Тъй сте се научили вий, ама няма вече кой да ви подлага гръб. Йовков. Научил се да му прекланят глава, да му подлагат гръб. Йовков. Подлагам динена кора някому (разг.) – хитро излъгвам, измамвам някого. Подлагам ръка – прося. Ръка не подлагаш никому за милостиня, а работиш честно. Вазов. Не подлагай нивга ръка и от бедност се не бой! Вазов.
|