пòдлост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Вероломна постъпка или проява. Как може земята да търпи таквиз хора, които наместо с нож убиват с подлост, с коварство, с измама? Йовков. Аз почнах да се досещам, че моят приятел е жертва на някаква подлост. Ал. Константинов. Никога не бих повярвал по лицето на тая жена, че е способна за такава подлост. Вазов. 2. Само ед. Качество на подъл човек. Виждаше го оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство. Дим. Димов. Известен е с подлостта си.
|