|
подлудя̀вам1, -аш, несв.; подлудèя, -èеш, мин. св. подлудя̀х, прич. мин. св. деят. подлудя̀л, -а, -о, мн. подлудèли, св., непрех. Изпадам в лудост или в силна възбуда. Този Бекир не беше луд (дели), но в яростта си побесняваше и подлудяваше. Цани Гинчев. Беят подлудява от ярост и тоз час прогонва жените си е стария сарай. Цани Гинчев. Запяха скоклива песен – и ергени подлудяха. К. Христов.
подлудя̀вам2, -аш, несв.; подлудя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя, направям някого да стане като луд. То било годено в друго село за мома, за чорбаджийска дъщеря. Ала като минува Лала всеки ден покрай тях и дрънка менците си о дуварите, подлудила момчето. Влайков. „Девойко, подлуди ме!“ – Тя се смее, / върти се около мен, подскача, пее и дума ми: „Потрай“... К. Христов. Песента кънтеше, събуждаше заспалите, подлудяваше младите. К. Петканов. подлудявам се, подлудя се страд.
|