подлютя̀вам, -аш, несв.; подлютя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Подправям гозба с люто. Там той ще обядва с подлютен боб и припържена наденица. А. Гуляшки. Вътре миришеше гъсто на плесен, на оцет, на тлъсти силно подлютени фронтови гозби. Вежинов. 2. Възпалявам, раздразвам (рана). 3. Прен. Раздразвам, разгневявам. Подлютен от тия думи, той се завтече към мене да ме улови да ме набие. П. Р. Славейков. подлютявам се, подлютя се страд.
|