подминàвам, -аш, несв.; подмѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подмѝнат, св., прех. 1. Отминавам малко зад някого или нещо. Турците подминаха дърварите, събраха се наедно и дълго гледаха след колите. К. Петканов. || Минавам, отминавам нататък, продължавам си пътя. Хората ги гледаха учудени, дигаха рамене и си подминаваха. Г. Караславов. Стражарят, който минаваше наблизо, се поспря, изгледа го злобно и колебливо подмина. Хар. Русев. Настигна ги мъж, поздрави ги, опита се да ги подмине, но пътят се стесни и конят не можа да мине пред жените. К. Петканов. 2. Пропускам някого или нещо на реда му, прескачам го, задминавам го. В дюкяна влязоха още няколко души... Тодораки донесе ракия, почерпи ги, но, като дойде ред на бате Коле, подмина го. К. Петканов. подминавам се, подмина се страд.
|