подмя̀там, -аш, несв.; подмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подмèтнат, св., прех. 1. Мятам на малко разстояние, обикн. нагоре; подхвърлям. Корабът беше пуст. Вълните почнаха да си играят е него и да го подмятат като треска. Елин Пелин. Леля Жечка го следи скришом и подмята совалката, без да се мръдне ни една чертица по лицето ѝ. Д. Немиров. 2. Ора, изоравам нива след жетва, правя подметка на стърнище. Хаджията отпусна юздите, конете тръгнаха ходом. – Такова нещо нямаше преди – въздъхна той. Вместо да подмятаме, ние пускахме добитъка из стърнищата. А. Гуляшки. 3. Прен. Казвам нещо за подсещане, обикн. със заобикалки; загатвам. Когато Колчо взе да позаяква, някои комшийки подмятаха ѝ шеговито: – Добре готвиш даровете, како Венковице, ами приготвила ли си и момата? Влайков. Напиха се ония хора, взеха да се заглеждат във Василка, взеха да ѝ подмятат думи. Йовков. На пътя пак се струпаха любопитни хора, тюхкаха се и подмятаха шеговити думи. Елин Пелин. Нищо не ми е казвал, мамо – отвръщаше Севда тихо и тъжно. – А ти не си ли му подметнала? Г. Караславов. 4. Разг. Шегувам се, подигравам се с някого. Докато изядоха рибата и изсърбаха боба, все него (Бойко) подмятаха всички. П. Ю. Тодоров. По едно време той и беше омръзнал и тя го подметна и отхвърли от себе си. Влайков. Ще ги разсърди, ще го турят на езиците си и цял ден ще го подмятат. К. Петканов. подмятам се, подметна се страд.
|