поднàсям, -яш, несв.; поднесà, -èш, мин. св. поднèсох, прич. мин. страд. поднèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Подавам, давам някому нещо, обикн. с почит и уважение. Поднесоха ми хубаво червено чирпанско вино и мезе – копривщенска луканка. Вазов. Днес ви е имен ден и аз дойдох да ви честитя и поднеса тоя скромен букет. Елин Пелин. Поднесоха мляко, подсладено с липов мед, в шарени глинени купички. Ст. Загорчинов. || Книж. Изказвам, изразявам с почит. Поднасям поздравления. Поднасям почитания. Поднасям съболезнования. 2. Приближавам, доближавам нещо, обикн. като го движа отдолу нагоре. Кина бърже донесе стомната с водата, наля пълно канче и го поднесе до устните на леля си. К. Петканов. Тя го въведе в къщи, запали ламбата и му поднесе столче до огъня. Елин Пелин. Чакай да видим сега – продължаваше Тачката, като поднасяше свещта към иконата. Йовков. Той се оглеждаше в едно валчесто огледалце, като го поднасяше ту пред едното, ту пред другото си око. Йовков. поднасям се, поднеса се страд. □ Поднасям нещо на тепсия (разг.) – давам нещо някому на готово.
|