поднèбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Поет. Поднебесен. Чудно, тайнствено се лейше / песен райска и вълшебни, / ту стихваше, ту люлейше / самотията поднебна. Вазов. Човек, доде е жив, се лъже, / а всеки носи своя кръст в света поднебен и гризе своя жребий като хляб насъщен. Багряна.
|