поднебèсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Поет. Който се намира или става под небето. Пъплят облаци дъждливи / в поднебесни висоти. Яворов. Ние с твоя милост, Хаджи, ще да зачудиме всичкия поднебесен сеят. Каравелов.