поднѝчам, -аш, несв.; поднѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Поглеждам скрито; подниквам. Излезе Петкана та брата посрещна, / ръка му целуна и, тръпна, – / подникна го мълком под вежди и тъй му / сподавени думи пошъпна. П. П. Славейков.