подновèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от подновя. 2. Като прил. – който е направен като нов; възстановен. Весели и с подновени сили ние оставихме щастливата Владичина ливада и продължихме пътя си нататък. Вазов. Успял бе да се нареди доста богато в подновената си къща. Влайков. Тяхната подновена дружба изпълни с радост сърцата и на двамата. Елин Пелин.
|