поднòжие, мн. -я, ср. Наклонено място пред планина или връх; поли. По здрач дружината потегли нагоре из пътеката, що води до подножието на планината. Вазов. Ротата се събра в подножието на горист връх, после се пръсна във верига и залази нагоре. К. Петканов.
|