подòблачен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. За планина, връх и др. – който се намира на голяма височина, под облаците; висок. Ние стояхме на високите, подоблачни върхове и, взрени към юг, гледахме тоя тъжен край. Йовков. Из небесния шир, / над подоблачний мир, / сив орел стреловит / хвърка някъде сам. Вазов.
|