|
подобря̀вам1, -аш, несв.; подобря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя, направям нещо да стане по-добро. Противоп. влошавам. Скоро намисли той как да отстрани тая неприятност и да подобри заплашеното свое положение. Влайков. подобрявам се, подобря се страд.
подобря̀вам2. Само 3 л. ед. подобря̀ва ми, несв.; подобрèе ми, мин. св. подобря̀ ми, св., безл. Става ми по-добре. Не приличаше да е болен: червен, як, по-пълен, отколкото по-рано. Откакто взе да попийва по-рядко, подобря му, поукроти се. Йовков.
|