подозѝрам, -аш, несв.; подозрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. подозря̀л, -а, -о, мн. подозрèли, прич. мин. страд. подозря̀н, -а, -о, мн. подозрèни, св., прех. 1. Допускам, предполагам, долавям нещо, без да съм уверен. Освен посветените в плана му боляри, народът не знаеше нищо: той не подозираше тайната, пазена тъй строго. Вазов. Божаница и Петровица виждаха, че Елка страда, подозираха причината за нейната тъга и замисленост и тайно злорадстваха. Елин Пелин. Аз още тогава подозирах, че тая работа е несериозна. Влайков. През целия ден на празника селото беше спокойно и никой чужд човек не можеше да подозре, че в него има толкова много гости. Дим. Талев. Не усещаше и не подозираше дори, че при него е влязъл чужд човек. Йовков. Подозирах, наистина, такова нещо, ама все не ми се вярваше. Влайков. 2. Имам подозрение към някого или нещо; смятам някого виновен за нещо, без да съм уверен. И когато открие, че липсват парите, а това ще бъде непременно, той мене ще подозре. Вазов. Е. дали той е извършил наистина кражбата? – Подозират го. Йовков. подозирам се, подозра се страд. и взаим. Никой не знаеше как стана тава. отде се роди тая завист между снахите, това недоверие между братята, което ги караше да се подозират. Елин Пелин. Те се подозираха един други в нещо, което противоречеше на взаимните им интереси. Ст. Чилингиров.
|