подозрèние, мн. -я, ср. Неуверено допускане, съмнение, обикн. породено от злодеяние или от нечестна постъпка. Нямаше да се добият никакви сериозни улики и в обвинението си щяха да останат с едно само подозрение. Йовков. Двама от убийците, които имаха най-много причини да се боят от подозренията на полицията, бяха избягали още същата нощ. Величков. И накрай в душата и се вгнезди смътно подозрение, че той умря по нейна вина. Г. Райчев. Будя подозрение. Подозрението падна върху два мата.
|