подозрѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който буди, предизвиква подозрение. Колкото и да се вглеждаше и ослушваше – нищо подозрително не можеше да забележи. Йовков. Същия тоя ден няколко турски войника дойдеха е селото, за да извардват подозрителни лица. Вазов. Тъкмо това затишие е подозрително – то е затишие пред буря. Л. Стоянов. Това беше игуменът, който, въпреки подозрителния си вид, излезе человек твърде гостолюбив и любезен. Вазов. 2. Който подозира другите. Ревността тровеше бляновете му. Ковачев стана подозрителен. Вазов. Горките селяни! Убити духом и наплашени, те станаха и твърде подозрителни. Влайков. А психиката на слабия се знае: той е страхлив, подозрителен и мнителен. Ст. Чилингиров.
|