подозрѝтелно. Нареч. от подозрителен; с подозрение. Той се чуди как му е дошла таи беля до главата и тука гледа подозрително на всички, мълчи и не приказва с никого. Величков. А някои от добрите и по-будни селяни... подозрително клатеха глава и безпокойно си думаха. Влайков.
|