подозрѝтелност, -ттà, мн. няма, ж. Качество на човек, който подозира. Има ли смисъл при такава подозрителност и при такова недоверие у мнозинството от селяните да се залавя за тая неблагодарна работа? Влайков. Властите ни посрещнаха със студенина и подозрителност. Г. Белев.
|