подочỳвам, -аш, несв.; подочỳя, -ỳеш, мин. св. подочỳх, прич. мин. страд. подочỳт, св., прех. 1. Научавам по слух малко, непълно, откъслечно. От туй, което беше подочувала в разни времена, че се готви, тя разбираше, че станалото е нещо голямо и страшно. Йовков. Цветината майка се изненада от посещението на Иваница. Тя бе подочула нещо, но бе го взела на шега. Елин Пелин. И той беше подочул нещо. Знаеше, че идат тежки дни. Йовков. 2. Чувам едва, слабо. Тя подочу последните раздразнени думи на свекърва си. Влайков.
|