подпàлвам, -аш, несв.; подпàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Запалвам нещо да се разгори. Вътре в стаята слугата подпалваше пещта и на вън из кюнеца излизаше на големи валма гъстък дим. Влайков. Те намират големи, стари, корубести дървета... пълнят ги грижливо със сухи съчки, изправят ги и ги подпалват. Г. Караславов. || Причинявам пожар. Тогава Вълчарците от Болярово първо се прочуха: една нощ подпалиха те от четирите края циганските колиби. А. Страшимиров. подпалвам се, подпаля се страд. □ Подпалвам война – причинявам война. Подпалвам някому чергата (разг.) – причинявам тайно някому голяма щета.
|