подпѝрам, -аш, несв.; подпрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. подпря̀л, -а, -о, мн. подпрèли, прич. мин. страд. подпря̀н, -а, -о, мн. подпрèни, св., прех. 1. Само несв. Държа нещо изотдолу или отстрани, за да не пада; служа за подпора, крепя. Горе четири хубаво изработени диреци, с малки спретнати капители, подпираха чардака в четирите ъгъла. Йовков. Жените вдигнаха болния и, като го подпираха под мишница, изведоха го навън. Елин Пелин. 2. Слагам подпора на нещо. Мина през двора и направо влезе в зимника, разтвори добре вратата, подпря я с дърво, взе крината и отиде в хамбарите. К. Петканов. Арон много не се мая, подпря вратата с няколко стола и дръпна завесата. Ст. Загорчинов. 3. Турям нещо да се облегне о друго нещо; опирам. Дочка свали менци, подпря кобилица до дънера на близката слива. К. Петканов. Той поиска стълба, подпря я на една греда и дълго разглежда там нещо. Ем. Станев. Радулов беше подпрял главата си на ръце и, по-бледен отколкото си беше, слушаше замечтан и захласнат. Йовков. подпирам се, подпра се възвр. и страд. Той слизаше по пътеката бавно и предпазливо, като се подпираше на патерица с раздвоена дръжка. Ст. Загорчинов. Той бе се подпрял на плета и пушеше. Елин Пелин. В самото дъно, дето беше тъмно и покривът се подпираше от един здрав дирек, Васил се спря и взе въжето от Аго. Йовков.
|