подпѝтвам, -аш, несв.; подпѝтам, -аш, св., прех. Питам предпазливо, издалеко и внимателно, обикн. със скрита цел. Другите викат, пеят наоколо му, а той като не е глух – все Албена гледа как ходи из двора и все за нея подпитва. Йовков. Така си мисли насаме стрина Венковица и все продължава да се загледва в момите и издалеч да подпитва комшийки и роднини за една или друга. Влайков. На няколко места той слиза от колата уж да си запали цигара от някой ранобуден стопанин, и съвсем плахо и предпазливо го подпитваше за новини от селото. Г. Караславов. Питам внимателно и от време на време. Чорбаджията току увиваше баба Севда с един ямурлук и я подпитваше студено ли ѝ е. Кр. Григоров. Захвана да я жали като я вижда слаба и, кога вземе да кашля, загрижено я подпитва какво ѝ е. Влайков. подпитвам се, подпитам се страд.
|