пòдплес м. Диал. Обикн. в съчет. на подплес – полегато, косо, накриво. Там един през друг пищяха куршуми, пляскаха о яките стени / и се отмятаха на подплес настрани. П. П. Славейков. Стъпих на подплес и паднах.